Както във времето на античността, така и в читалищната дейност първа е театралната изява. Историята на любителското театрално творчество в Сандански датира от месец март 1919 година. Офицерският клуб е мястото, където тази идея се обсъжда, и групата се сформира спонтанно по идея на младите представители на интелигенцията в Свети Врач и от чиновници. Тази ентусиазирана трупа става инициатор за учредяване на читалище “Отец Паисий” само два месеца след първото театрално представление. Първата пиеса, която трупата поставя, е “Михалаки чорбаджи” от Иван Вазов. С единодушно решение на актьорите събраните средства отиват в помощ на децата – сираци от семействата на войниците от 7-а Рилска дивизия, загинали в Първата световна война.
Театралната любителска трупа се ръководи от поручик Стою Николов – комендант на селото. Членовете на театралната трупа са учителите: Никола Минцев, Никола Мустаков, Христо Кръстев, Трайко Гочев, Христо Стоянов и Вангелия Чонтева и чиновниците: Никола Велев, Райна Велева, Никола Проданов, Никола Гайгуров, Георги Попхристов, Стою Натов, Станка Натова, Никола Костов, Васил Георгиев, Стоянка Хараланова, Костадин Карастоянов, Борис Попов, Илия Атанасов, Филип Махони.
През 100-годишната си история читалищният състав дори и през войните е поставял поне по една пиеса на сезон, която е изнасял в града и селищата от общината. Театралният състав е бил основен двигател, инициатор и организатор на духовния живот в Свети врач.
В периода между двете световни войни на читалищната сцена са представени “Камбаните на Св. Никола” на Димо Сяров, “На бърза ръка”, оперетите “Мис Робинзон”, “Болният учител”, “Черната кокошка”, “Вълшебният извор“, “На лов за птички“, “Малката кибритопродавачка”.
През 1963 година читалищната сграда е разширена с нови и удобни зали за репетиции на художествените състави и за библиотеката. Трайни следи в поколения любители в града и общината са оставили реализациите на едни от най-интересните заглавия в българската драматургия – “Троянският кон”, „По земята”, “Македонска кървава сватба”, “Сватбата на Кричински”, “Големанов”, “Вражалец”, “Майстори”, “Боряна”, “Боян Магьосникът”, “Гераците”, “Щастие”, „Село Борово”, „Халосникът”, „Зимна балада”, „Щастието не идва само” и др.
Традиция в работата на самодейния театър е премиерата на новопоставена пиеса да става през пролетта – март или април.
От 1986 година театралният състав носи името на големия български поет и драматург П. К. Яворов по предложение на тогавашния председател на читалището Славчо Симеонов.
Драматичният състав е неизменен участник във всички национални прегледи на художествената самодейност и е носител на медали от тях. През 1957 г. на републикански фестивал на сцената на Народния театър в София се играе “Македонска кървава сватба”, постановка на Борис Митов-Хъри. На Пети републикански фестивал на художествената самодейност през 1979 година с пиесата “Халосникът” от Цанко Церковски, поставена от проф. Анастас Михайлов, театралният състав се изкачва на най-високия връх на театралната самодейност в България. Присъжда му се званието Лауреат и златен медал за цялостна постановка, а изпълнителите са удостоени със златни, сребърни и бронзови медали.
Методическа помощ е получавана от Драм. театър „Н. Вапцаров” – Благоевград, Народен театър за младежта – София и Центъра по худ. самодейност към Министирство на културата. Истинско чувство на уважение и обич жителите на града, общината и самодейците от различни поколения на театъра изпитват към големите режисьори и артисти. Приятели на нашия театрален състав станаха проф. Анастас Михайлов с пиесите “Боряна” и “Халосникът”, Владимир Смирнов с “Витрината”, Александър Глауперин с „Клопка”, актьорите от Благоевградския драматичен театър Димитър Манчев и Владимир Давчев, режисьорът Кирил Александров, проф. Андрей Калудов, Ал. Далов, з.а. Димитър Керанов, Стефан Пейчев, сценографите-художници Стойне Шаламанов и Георги Ножаров от Благоевград и местният художник Борис Каратанчев.
Ръководители на театралната самодейност от основаването на читалищния театър до наши дни са: Стою Николов, Васил Арнаудов, Коста Коцев, Борис Попов, Кънчо Попов, Борис Митов-Хъри(56-61), Славчо Парапанов(70-93), Иван Данаилов(94-08), Елена Тимушева(9-12), Георги Андонов(13-14) и Гинка Дзимбова(16-18).
По-известни самодейци в историята на театралния колектив са: Розалина Виденова, Кънчо Попов, Борис Зонев, Петър Пенев, Коста Коцев, Славчо Парапанов, Славчо Дрингов, Анещи Маринов, Диана Маринова, Надежда Пензова, Мария Петрова, Добра Велинова, Петър Боцев, Македонка Парапанова, Елена Тимушева, Благой Органджиев, Маргарита Тръпчева, Благой Терзийски, Васил Георгиев, Здравко Тимушев, Иван Данаилов, Христо Данаилов, Наташа Петрова, Румяна Петрова, Валентин Тодоров, Васил Тачев, Йордан Богомилов, Георги Андонов, Боян Бибишков, Юлия Радославова, Костадин Коляшев, Любов Шарина, Маргарита Караянева, Мариана Сурлева, Димитър Костадинов, Адриана Кортова, Владимир Попов, Таня Чачева, Румен Терзиев и др.
След 1989 г. активната дейност на театъра продължава. Поставят се с успех пиесите „Под чехъл” от Ст. Савов, „Медикаментозно отравяне” от В. Мирчовски, „Език мой – враг мой” от Г. Караславов, “Покана от Париж” на П. Панчев, “Моралът на госпожа Дулска” от Г. Заполска, “Законите на любовта” от Дим. Христов по автобиографичната книга “Да направиш добро” на Евгения Йорданова, “Клошария” от Дим. Христов, „Една за всички – всички за една” от Н. Йорданов, „Мравчи пътеки” от С. Дачева, „Франческа” от К. Илиев и мн. др. С отлични изяви се представиха и новото попълнение Станимира Паскалева, Величко Георгиев, Антон Димитров, Вероника Бузова, Станислава Чорбаджийска, Петя Бухова, Мария Туджарова, Доника Жегова, Димитрина Стоилкова, Анелия Трайкова, Мария Чорбаджийска, Кирил Лазарски, Елена Ханджийска, Иван Павлов, Страхил Секулов, Любомир Манолчев и др.
В последните години нашите актьори пълнят до краен предел залата на Културния дом по време на представленията си. В периода 2016 – 2018 г. новият режисьор Гинка Дзимбова постави три пиеси – „Криворазбраната европеизация” по Даниела Колева, „Мамут” по Станислав Стратиев и „Скакалци” по Ст. Л. Костов. Вдъхновената игра на ветераните Любов Шарина, Христо Йорданов, Светлана Стоилкова, Янислав Дивчев, Георги Андонов, Иван Павлов и новите попълнения Ваня Субашева, Николина Капитанова, Йордан Ангелов, Илия Бараков, Антон Пъхлев, Юлиана Голчева, Деян Иванов, Стефи Филипова, Веска Танурска, Ангел Панковски, Таня Димитрова радва публиката, която очаква с нетърпение следващите изяви на любимците си.
Театърът има изяви и извън страната. Гостува в бившия СССР – град Еленджик, Краснодарския край, с пиесите “Клопка” и “Учителят”. В Република Македония – в град Струга трупата представя “Златната мина” на Ст. Л. Костов, а в Крива паланка през 2017 г. участва в театрален фестивал с постановката „Мамут” по Ст. Стратиев.
Самодейният театър “П.К.Яворов” има трайно присъствие в културния живот на град Сандански. Изключителен принос за жизнеността му има читалището, което в своята стогодишна история ревностно подпомага развитието му. Последните успешни постановки пред Санданска публика са „Балкански синдром“ и „Лелята на Чарли“, под ръководството и режисурата на Ваня Субашева- Баракова.
