ЗА НАС

Читалище „Отец Паисий”, гр. Сандански, е основано през 1919 г., като за база е определен офицерският стол, строен по време на Първата световна война. Първата проява на самодейците е свързана с представянето на пиесата „Михалаки чорбаджи” от сформирания театрален колектив с ръководител Стою Николов. С поставянето на пиесата се слага началото на театралната трупа, която съществува и до днес. Първите театрални самодейци са Стою Николов, Васил Вълев, Никола Проданов, Райна Вълева, Никола Гайгуров, Стойо Натов, Станка Натова, Стоянка Хараланова, Костадин Карастоянов, Борис Попкостадинов, Илия Атанасов и Филип Махони. За пръв председател на читалището е избран Галчо Атанасов. През 1922 г. се избира ново настоятелство с председател  полковник Жечев.

През 1926 г. общото годишно събрание  избира ново настоятелство с председател Георги Коцев и  се взема решение за започване на строеж на нова сграда, макар и с твърде оскъдни средства. Всички представления на самодейците се посвещават на събиране на средства за строежа на читалището.

От 1926 г. се създава хор за школувано пеене и се развива богата концертна дейност. През същата година се основава и духов оркестър. Заслуга за художествените постижения имат Борис Карадимчев (дядо на композитора Борис Карадимчев), Никола Мустаков, Никола Парапанов и др. В края на 1929 г. е построена новата сграда. 1930 г. се посреща в новия салон на читалището, където присъства голяма част от гражданите на Сандански.

В новата сграда на читалището се създава и библиотека, като в края на 30-те години в нея вече има близо 1000 тома. През това време читалището е получавало следните списания: „Българска мисъл“, „Родина“, „Родна реч“, „Природа“, „Здраве и живот“, „Модерна домакиня“, „Духовно слово“, „Философски преглед“, „Древна България“ и др.

Периодът  1936 – 1940 г. е един от най-плодотворния за хора за школувано пеене, ръководен от Асен Милев. През 1936 г. хорът е приет за член на Съюза на хоровете в България, изнася концерти в цялата страна. От 1948 до 1981 г. хорът се ръководи от Никола Парапанов. През 1964г. на фестивала в София хорът печели бронзов медал.

През 1946 г. учителят по литератур Ангел Каратанчев създава литературния кръжок. От неговите редици излизат талантливи поети като Найден Вълчев, Петър Караангов, Катя Ерменкова, Николай Бистров и др.

През 1951 г. 25 души започват усилена репетиционна дейност, за да претворят на сцената мелодичната задушевност на седенките, жизнерадостния ритъм на хората от Пиринския край. Те поставят началото на ансамбъл „Никола Вапцаров” в читалището. По-късно се създава и танцовата група, а през 1964г. – мъжката певческа група. Ансамбълът постига най-големите си успехи под ръководството на Методи Лозански, получава прозвището „Малкият Пирин”. Българските песни, ритми и танци будят възхищение по сцените на Русия, Монголия, Тунис, Швейцария, Испания, Чехия, Унгария, Гърция, Сърбия, Македония.

През 1959 г. към читалището се сформира самодеен куклен театър от Атанас Сапунджиев.

През 1976 г. се създава китаро-мандолинният оркестър под ръководството на Стефан Борилов. През 1984 оркестърът вече е лауреат на IV- ия Републикански фестивал на художествената самодейност, печели златен медал. Изнася концерти във Франция, Испания, Италия, Гърция, Унгария и Македония.

През 1987 г. се създава и детски музикален театър под ръководството на Здравка Гошевска.

През 1960 г. се създава детска музикална школа по акордеон и пиано, а  през 1976 г. – детски духов оркестър, с ръководител Емил Кирянов.

Днес в репетиционните зали на читалището влизат около 300 души, от които 100 деца.